Татяна Буруджиева в ПИК и "Ретро": Ще се появи ли нов Спасител през 2025-а
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Годината си отива и както се казва, „или добро, или нищо“. Успяхме да се въздържим и да направим само 2 предсрочни избора. А можеше вече да се готвим за третите. Правителство така и не си избрахме, но то е за добро, защото така няма как да се саморазпадне и да доведе до поредната криза и до поредното тюхкане, че нямаме правителство и ще ходим на избори. Старите партии се разпадат, но за сметка на това се раждат нови – малки, но много активни – крещят и се напъват неуморно. Резултат няма, но затова пък постоянно поддържат надеждата, че са „ден до пладне“ и ще се появи нов герой, спасител или революционен вожд, който да отреже главата, изчегърта, измете – накратко унищожи – всички, от които вече ни е писнало. И докато малките имат само лидери, то „големите“ тепърва ще си ги избират. Като че ли отсега можем да кажем – ето този ще е, ама надали. Битката ще е сериозна, защото – както казва една стара политическа поговорка – колкото в по-окаяно състояние е една партия, толкова по-силна е битката за табелката, партийното лого и стола на председател. Защото е едно от доказателствата за липсата на стабилност и организационно здраве и за наличие на враждуващи амбиции. Пари от Европа така и не получихме, но затова пък всеки нов бюджет ги смята, пресмята и с тях оправя баланса. А иначе как ще го стигнем еврото, ако не се самозаблуждаваме, че финансовите ни показатели са отлични.
НС работи толкова за малко, че едва успява да приеме или поправи бюджета. От една страна, добре че имаме бюджет. От друга, приемаме го, за да го нарушим и издъним. В началото си мислех, че това е заслуга на финансовия министър, но виждам, че г-н Василев носи отговорност само за това, че каквото предложи, то не се сбъдва. Така остава още да чакаме 8 млрд. обратно в бюджета всяка година от борбата с корупцията, 5 моста на Дунав, тунел под Шипка… Но затова пък си имаме мечти, за които да се борим, докато растат фиданките на засаденото ни бъдеще.
Като стана дума за бъдещето – то е най-голямата заслуга на нашето настояще. Тъй като партиите и политиците не произвеждат нищо в настоящето, всичко остава за бъдещето. И мечтите, и надеждите, и резултатите. Не, не, нека сме абсолютно коректни – тъй като в българската политика не се случва нищо, което да води до резултат в настоящето, то имаме възможност постоянно да съхраняваме мечтите си. Представете си ситуацията – 2024 година, след поредната криза – избори. А след изборите – правителство. И след правителството – бюджет, приети законите, които отпушват финансиране на Плана за развитие, пари за производство, икономика, здраве, наука… Работещ парламент, работещо правителство, работещи институции. България – страна с ясно формулирани национални приоритети и интереси, което води до: ясно партньорство и силни позиции в ЕС и международната политика; до нарастване на инвестициите поради стабилността на страната; до фокус на гражданите върху развитието, а на политиците – върху успешното постигане на стратегически цели.
За какво щяхме да мечтаем през 2025-а? Ако всичко това се беше случило през 2024-та, какво щяхме да си пожелаем през Новата година? Нова година, нов късмет?! За какво ще ни трябва новият късмет, ако старият работи толкова добре?!
Така че време е да погледнем към Новата политическа година. Старата е тъжна, разочароваща и безрезултатна. Подозирам, че на всеки му се иска да не се е случвала. И да я забрави. Защото коледните празници са време за светлина, вяра и любов. Време за семейството, близките, приятелите. Време да се радваме на близост, пълни трапези и подаръци. Време за чудеса. Време да се почувстваме човеци и да повярваме в себе си.
Да си пожелаем през 2025-а да имаме правителство и бюджет, с който да започнем да решаваме проблемите. Политиците да престанат да имитират действия и да започнат да работят. Ако не могат – уви, има реални шансове тези политически бебета да не успеят да се изправят на крака и да проходят – поне ние, гражданите, да се държим като зрели хора и да превърнем възможните поредни предсрочни избори в последни. Защото ще излезем и ще гласуваме. Разбрали най-сетне, че само така можем да приключим с политическите недоразумения. Девет пъти мерихме, време е да вземем ножицата и да отрежем. За да пристъпим към ушиването на дрехата. Защото 2024-та ни показа едно – не знаят политиците какво и как да направят. Не знаят какво ще е времето и дали ни трябва зимно палто или лятна рокля. Спорят по това дали да е с дълъг ръкав жилетката, или да е елек. Карат се кой да избира копчетата и какъв да е подгъвът. Водят се подмолни борби и интриги дали да има деколте. А ние се забавляваме или отвращаваме. Но не искаме да си признаем, че дрехата на държавата ни е цялата в дупки, че кръпките не могат нищо да прикрият, че имаме нужда от силни, уверени, можещи и работливи майстори – от творците, които знаят и имат визия за това как ще изглежда бъдещето ни, до неуморните, работливи и отговорни политици, които да превърнат мечтите ни в реалност.
Нека си пожелаем през Новата година всеки да си върши работата – и политиците, и гражданите. Да сме здрави и благословени в делата си. Да мечтаем, но без да се отказваме да се борим за мечтите си. Да са весели празниците без политика и да е успешна Новата политическа 2025 година!
